усреднил

Речник на българския език

1. усреднил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усреднил е производна форма на усредня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усреднил — мин. деят. св. прич. м. р.

усреднил е производна форма на усредня (мин. деят. св. прич. м. р.).