усредил е

Речник на българския език

1. усредил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усредил е е производна форма на усредя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усредил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усредил е е производна форма на усредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).