усредило

Речник на българския език

1. усредило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усредило е производна форма на усредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усредило — мин. деят. св. прич. ср. р.

усредило е производна форма на усредя (мин. деят. св. прич. ср. р.).