успяха

Речник на българския език

1. успяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

успяха е производна форма на успя се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. успяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

успяха е производна форма на успея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).