успях

Речник на българския език

1. успях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

успях е производна форма на успя се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. успях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

успях е производна форма на успея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).