успял си

Речник на българския език

1. успял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успял си е производна форма на успя се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. успял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успял си е производна форма на успея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. успял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успял си е производна форма на успея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).