успял

Речник на българския език

1. успял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успял е производна форма на успя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. успял — мин. деят. несв. прич. м. р.

успял е производна форма на успя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. успял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успял е производна форма на успея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. успял — мин. деят. св. прич. м. р.

успял е производна форма на успея (мин. деят. св. прич. м. р.).