успя

Речник на българския език

1. успя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

успя е производна форма на успея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. успя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

успя е производна форма на успея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).