успееше

Речник на българския език

1. успееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

успееше е производна форма на успея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. успееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

успееше е производна форма на успея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).