успеел

Речник на българския език

1. успеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успеел е производна форма на успея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. успеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

успеел е производна форма на успея (мин. деят. несв. прич. м. р.).