усмъртяло

Речник на българския език

1. усмъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усмъртяло е производна форма на усмъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усмъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усмъртяло е производна форма на усмъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).