усмъртявал си

Речник на българския език

1. усмъртявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмъртявал си е производна форма на усмъртявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усмъртявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмъртявал си е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. усмъртявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмъртявал си е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).