усмъртявал е

Речник на българския език

1. усмъртявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмъртявал е е производна форма на усмъртявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усмъртявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмъртявал е е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усмъртявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмъртявал е е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).