усмъртявало си

Речник на българския език

1. усмъртявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усмъртявало си е производна форма на усмъртявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. усмъртявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усмъртявало си е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. усмъртявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усмъртявало си е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).