усмъртявало

Речник на българския език

1. усмъртявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усмъртявало е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усмъртявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усмъртявало е производна форма на усмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. усмъртявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

усмъртявало е производна форма на усмъртявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. усмъртявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усмъртявало е производна форма на усмъртявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).