усмъртил съм

Речник на българския език

1. усмъртил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усмъртил съм е производна форма на усмъртя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. усмъртил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усмъртил съм е производна форма на усмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).