усмъртил си

Речник на българския език

1. усмъртил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмъртил си е производна форма на усмъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усмъртил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмъртил си е производна форма на усмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).