усмъртило

Речник на българския език

1. усмъртило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усмъртило е производна форма на усмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усмъртило — мин. деят. св. прич. ср. р.

усмъртило е производна форма на усмъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).