усмъртил

Речник на българския език

1. усмъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмъртил е производна форма на усмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усмъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

усмъртил е производна форма на усмъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).