усмърдявал си

Речник на българския език

1. усмърдявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмърдявал си е производна форма на усмърдявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усмърдявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмърдявал си е производна форма на усмърдявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. усмърдявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмърдявал си е производна форма на усмърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).