усмърдявал

Речник на българския език

1. усмърдявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмърдявал е производна форма на усмърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усмърдявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмърдявал е производна форма на усмърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усмърдявал — мин. деят. св. прич. м. р.

усмърдявал е производна форма на усмърдявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усмърдявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усмърдявал е производна форма на усмърдявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).