усмирявал

Речник на българския език

1. усмирявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмирявал е производна форма на усмирявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усмирявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмирявал е производна форма на усмирявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усмирявал — мин. деят. св. прич. м. р.

усмирявал е производна форма на усмирявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усмирявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усмирявал е производна форма на усмирявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).