усмирил съм

Речник на българския език

1. усмирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усмирил съм е производна форма на усмиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. усмирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усмирил съм е производна форма на усмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).