усмирил си

Речник на българския език

1. усмирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмирил си е производна форма на усмиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усмирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмирил си е производна форма на усмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).