усложнявал

Речник на българския език

1. усложнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усложнявал е производна форма на усложнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усложнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усложнявал е производна форма на усложнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усложнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

усложнявал е производна форма на усложнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усложнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усложнявал е производна форма на усложнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).