усложнил

Речник на българския език

1. усложнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усложнил е производна форма на усложня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усложнил — мин. деят. св. прич. м. р.

усложнил е производна форма на усложня (мин. деят. св. прич. м. р.).