уславял си

Речник на българския език

1. уславял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уславял си е производна форма на уславям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уславял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уславял си е производна форма на уславям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уславял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уславял си е производна форма на уславям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).