ускорявал

Речник на българския език

1. ускорявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ускорявал е производна форма на ускорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ускорявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ускорявал е производна форма на ускорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ускорявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ускорявал е производна форма на ускорявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ускорявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ускорявал е производна форма на ускорявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).