ускорило

Речник на българския език

1. ускорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ускорило е производна форма на ускоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ускорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ускорило е производна форма на ускоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).