ускорил

Речник на българския език

1. ускорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ускорил е производна форма на ускоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ускорил — мин. деят. св. прич. м. р.

ускорил е производна форма на ускоря (мин. деят. св. прич. м. р.).