усилело

Речник на българския език

1. усилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усилело е производна форма на усиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усилело е производна форма на усиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).