усилел

Речник на българския език

1. усилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усилел е производна форма на усиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

усилел е производна форма на усиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).