усилвал

Речник на българския език

1. усилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усилвал е производна форма на усилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усилвал е производна форма на усилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

усилвал е производна форма на усилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усилвал е производна форма на усилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).