усетело

Речник на българския език

1. усетело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усетело е производна форма на усетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усетело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усетело е производна форма на усетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).