усетел

Речник на българския език

1. усетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усетел е производна форма на усетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

усетел е производна форма на усетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).