усвояло

Речник на българския език

1. усвояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усвояло е производна форма на усвоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усвояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усвояло е производна форма на усвоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).