усвоявало си

Речник на българския език

1. усвоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усвоявало си е производна форма на усвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. усвоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усвоявало си е производна форма на усвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. усвоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усвоявало си е производна форма на усвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).