усвоявало

Речник на българския език

1. усвоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усвоявало е производна форма на усвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усвоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усвоявало е производна форма на усвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. усвоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

усвоявало е производна форма на усвоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. усвоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усвоявало е производна форма на усвоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).