усвоил си

Речник на българския език

1. усвоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усвоил си е производна форма на усвоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усвоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усвоил си е производна форма на усвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).