усвоил е

Речник на българския език

1. усвоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усвоил е е производна форма на усвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усвоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усвоил е е производна форма на усвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).