усамотяло е

Речник на българския език

1. усамотяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотяло е е производна форма на усамотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).