усамотяла

Речник на българския език

1. усамотяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

усамотяла е производна форма на усамотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. усамотяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

усамотяла е производна форма на усамотя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).