усамотявал съм

Речник на българския език

1. усамотявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усамотявал съм е производна форма на усамотявам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. усамотявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усамотявал съм е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. усамотявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усамотявал съм е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).