усамотявал си

Речник на българския език

1. усамотявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усамотявал си е производна форма на усамотявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усамотявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усамотявал си е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. усамотявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усамотявал си е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).