усамотявало

Речник на българския език

1. усамотявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотявало е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усамотявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотявало е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. усамотявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

усамотявало е производна форма на усамотявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. усамотявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усамотявало е производна форма на усамотявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).