усамотявали

Речник на българския език

1. усамотявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

усамотявали е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. усамотявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

усамотявали е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. усамотявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

усамотявали е производна форма на усамотявам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. усамотявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

усамотявали е производна форма на усамотявам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).