усамотявала

Речник на българския език

1. усамотявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

усамотявала е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. усамотявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

усамотявала е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. усамотявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

усамотявала е производна форма на усамотявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. усамотявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

усамотявала е производна форма на усамотявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).