усамотил съм

Речник на българския език

1. усамотил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усамотил съм е производна форма на усамотя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. усамотил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

усамотил съм е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).