усамотил си

Речник на българския език

1. усамотил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усамотил си е производна форма на усамотя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усамотил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усамотил си е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).