усамотил е

Речник на българския език

1. усамотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усамотил е е производна форма на усамотя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усамотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усамотил е е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).